Едно възможно решение е регулирането на цените от държавата. Това се практикуваше по времето на социализма. В условията на технологично общество такова регулиране с правилна оценка на разходите за производство на дадена стока може да се окаже възможно за автоматизация. Тук, обаче, отново чл. 19, ал. 1 от Конституцията на Р. България възпира държавата.
Следователно в условията на икономика на стопанската инициатива следва отново стопанската инициатива да излезе с решение. Аз предлагам сдружаване с цел остойноствяване на вложения в дадена стока човешки труд във време. Детайлите са описани на страницата Времева валута.
Накратко се предлага да се измерят часовете, седмиците или месеци труд вложени в дадена стока и това да бъде крайната ѝ цена. В същото време сдружението да заплаща и отчита съответните изработени часове на членовете си. Така се осигурява обективно ценообразуване и заплащане на труда независещо от прищявките на пазара.